Жан Мишел Жар - архитектът на всички реалности
Той има над 85 милиона продадени албума и прави виртуални спектакли в Метавселената, концерти на фестивала Коачела и на закриването на Олимпийските игри в Париж. Жан-Мишел Жар е дипломат и на ЮНЕСКО по въпросите на образованието, науката и културата, притежател е на френския Орден на Почетния легион и на медала „ Стивън Хокинг “ за научна връзка. Роден е в Лион. Майка му Франс е оживяла от концентрационен лагер и е участничка в Съпротивата, татко му Морис Жар е композитор на кино музика и притежател на „ Оскар “. Дядо му проектира една от първите машини, смесващи тон, употребена в Радио Лион. Той подарява на Жан-Мишел първия му грамофон. Първите музи за изкуството на Жар са уличните актьори в Лион, които следи от прозореца си, осъществяванията на Джон Колтрейн и Чет Бейкър в джаз клуба на другар на майка му Le Chat Qui Pêche („ Котката, която лови риба “) в Париж, творчеството на френския художник Пиер Сулаж, класическата и модерната музика. Световната му популярност избухва още с първия му солов албум Oxygène от 1976 година, записан с дребен бюджет в домашното му студио и продаден в 15 милиона копия, което е непостижим връх във френската звукозаписна промишленост и досега.
Жан Мишел Жар е някогашен брачен партньор на Флор Гийар, актрисите Шарлот Рамплинг, Ан Парийо и Гонг Лий и има къса връзка с Изабел Аджани. Има наследник Давид (фокусник) и щерка Емили (графична дизайнерка).
Жан Мишел, бихте ли разказали историята на една цигулка „ Строх “ на Борис Виан? Интересно стартира диалогът ни! Когато бях дребен, майка ми ни изкарваше прехраната, работейки на щанд, да го назовем „ дребен бутик “ на „ Пазара на бълхите “ в Париж. Там се продават винтидж облекла, антики и така нататък Така че на 12-13 години всеки уикенд ходех да ѝ оказвам помощ да реди щанда. А в магазина до нас беше братът на Борис Виан, който продаваше разнообразни принадлежности, невероятни. Сред тях имаше цигулка тромпет, наподобява на цигулка с рога. Изглежда като измислена от Борис Виан. Бях изцяло захласнат от нея. За мен тя въплъщаваше цялата поетичност на мистериозната направа на музикални принадлежности от лютиерите. Мисля, че тя е и измежду аргументите да се насоча към електронната музика – концепцията, че можеш да я правиш освен със съществуващите принадлежности и съществуващите звуци, а и със звуци, които можеш да измислиш. Синтезаторите и електронната музика са опция за музиканта да се трансформира в лютиер, самичък да създаде своя цигулка на Строх. Продължавате ли да се интересувате от изобразително изкуство и да рисувате? Да. Интересно, че ме питате това, тъй като провеждам моята първа галерия в Милано. Наистина ли? Надявам се да гостува в България. Включва серия портрети на създания – нито машини, нито хора, направени с изкуствен интелект. Показват мистериозната връзка сред индивида и машината. Kазва се „ Тридесет “. Всяка картина е съпроводена от текста, който я генерира и е сходен на хайку от 2.0, 3.0, предопределящо резултата. Аудио-визуалното постоянно е било част от живота ми. На сцената генерирам положителния тон, саундтрака, звуковия декор на кино лентата или на историята, които публиката може да сътвори, слушайки това, което изсвирвам.От изкуствен интелект е генерирана и светлинната апаратура, която ще покажа за първи път в България. Тя е графична и образна. Идвам със напълно нов музикален план. Много се вълнувам, че ще срещна още веднъж българската аудитория, тъй като, не знам дали ви е известно, само че когато започвах, първите ми писма от почитателки отвън Франция бяха от България. Наистина ли? Винаги съм имал специфична връзка с България. 2025 година ме изправи пред предизвикването да дойда в тази страна, която обичам и която ми е засвидетелствала другарство и ме е следвала през цялото време, и да ви изненадам. Надявам се, по лиричен метод и да докосна страстите ви. Приятно е, че казвате, че обичате България! Любопитно е по какъв начин се подготвяте умствено и образно за концерт, който ще бъде гледан от милиони?
Смирено и в уединение. Изпитвам смесени усеща – любознание, неспокойствие, напрежение, като на пър-
вия ми концерт. Работя с един и същи екип от години. Настройвам се, че излизам на сцената, с цел да основа връзка с публиката, в която има свещенодействие и химия. И която не зависи от броя на хората. Тя зависи от мистериозна алхимия. Прилича на любовна история, която или поражда от единствено себе си – или се получава, или не. Или действа, или не. Причината, заради която не преставам да върша концерти толкоз въодушевено, е, че не съумявам да изясня за себе си тази тайнственост.
Жан Мишел Жар е някогашен брачен партньор на Флор Гийар, актрисите Шарлот Рамплинг, Ан Парийо и Гонг Лий и има къса връзка с Изабел Аджани. Има наследник Давид (фокусник) и щерка Емили (графична дизайнерка).
Жан Мишел, бихте ли разказали историята на една цигулка „ Строх “ на Борис Виан? Интересно стартира диалогът ни! Когато бях дребен, майка ми ни изкарваше прехраната, работейки на щанд, да го назовем „ дребен бутик “ на „ Пазара на бълхите “ в Париж. Там се продават винтидж облекла, антики и така нататък Така че на 12-13 години всеки уикенд ходех да ѝ оказвам помощ да реди щанда. А в магазина до нас беше братът на Борис Виан, който продаваше разнообразни принадлежности, невероятни. Сред тях имаше цигулка тромпет, наподобява на цигулка с рога. Изглежда като измислена от Борис Виан. Бях изцяло захласнат от нея. За мен тя въплъщаваше цялата поетичност на мистериозната направа на музикални принадлежности от лютиерите. Мисля, че тя е и измежду аргументите да се насоча към електронната музика – концепцията, че можеш да я правиш освен със съществуващите принадлежности и съществуващите звуци, а и със звуци, които можеш да измислиш. Синтезаторите и електронната музика са опция за музиканта да се трансформира в лютиер, самичък да създаде своя цигулка на Строх. Продължавате ли да се интересувате от изобразително изкуство и да рисувате? Да. Интересно, че ме питате това, тъй като провеждам моята първа галерия в Милано. Наистина ли? Надявам се да гостува в България. Включва серия портрети на създания – нито машини, нито хора, направени с изкуствен интелект. Показват мистериозната връзка сред индивида и машината. Kазва се „ Тридесет “. Всяка картина е съпроводена от текста, който я генерира и е сходен на хайку от 2.0, 3.0, предопределящо резултата. Аудио-визуалното постоянно е било част от живота ми. На сцената генерирам положителния тон, саундтрака, звуковия декор на кино лентата или на историята, които публиката може да сътвори, слушайки това, което изсвирвам.От изкуствен интелект е генерирана и светлинната апаратура, която ще покажа за първи път в България. Тя е графична и образна. Идвам със напълно нов музикален план. Много се вълнувам, че ще срещна още веднъж българската аудитория, тъй като, не знам дали ви е известно, само че когато започвах, първите ми писма от почитателки отвън Франция бяха от България. Наистина ли? Винаги съм имал специфична връзка с България. 2025 година ме изправи пред предизвикването да дойда в тази страна, която обичам и която ми е засвидетелствала другарство и ме е следвала през цялото време, и да ви изненадам. Надявам се, по лиричен метод и да докосна страстите ви. Приятно е, че казвате, че обичате България! Любопитно е по какъв начин се подготвяте умствено и образно за концерт, който ще бъде гледан от милиони?
Смирено и в уединение. Изпитвам смесени усеща – любознание, неспокойствие, напрежение, като на пър-
вия ми концерт. Работя с един и същи екип от години. Настройвам се, че излизам на сцената, с цел да основа връзка с публиката, в която има свещенодействие и химия. И която не зависи от броя на хората. Тя зависи от мистериозна алхимия. Прилича на любовна история, която или поражда от единствено себе си – или се получава, или не. Или действа, или не. Причината, заради която не преставам да върша концерти толкоз въодушевено, е, че не съумявам да изясня за себе си тази тайнственост.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ